Below are the 20 most recent journal entries recorded in dibo978's LiveJournal:

[ << Previous 20 ]

Friday, February 3rd, 2012
4:29 pm	Communications Sealed Communiqué, Leminkainen Archives, Dated Ninthmonth, Coldtime, 4998 To: Lord Powell, Baron of the Kelmac Reaches in the city of Dyrak, Grikkor From: Father Sanctus Ophelionne, Cathedral Adricon in the city of Hakkonen, Jyväskylä Most Esteemed Sir, By the Grace of the One and through the desires of that most Holy and Whole of Faiths, the Salvation of Worlds, the Universal Church of the Celestial Sun, I compose this epistle to you. The Mother Church has recently become aware of the pointed and quite public criticisms you have leveled against Her regarding Her policies on mass communications and the media. It is our hope that within these pages we can allay your passions through an appeal to your rationality and thus avoid the less tender scrutiny of the Inquisitorial Synod. Such cooperation on your part would allow us to return back to more pressing matters of the Faith, like the Pagan barbarians bearing down on certain properties of yours within the Cortran Barony. With this firmly in mind, I shall hereby address your comments on that most pernicious of institutions, well known for its subtle degradation of the spirit, the Media. You correctly pointed out that human communication was revolutionized through the creation of writing. Writing is an activity, which the Church wholly approves of. It is both fitting and proper that man recognize the wonders of the Pancreator’s creation as well as the subtle avenues of the spirit, marking them down, much as Zebulon once did, for future generations to embrace and enjoy. Even the baser facet of this art, the crude entertainments that appeal only to the lower masses, are not without merit, as they may enliven the spirit in hard times or during harsh tragedies. What you failed to acknowledge, however, is that our objection comes not with the act of writing, the skill of literacy, or even the physical expression of human thought but with the mass production of it. Whether through the Oro’ym electro-plating techniques of Madoc, the utilization of Obun vhella leaves on Velisamil, or Gutenberg’s printing press on Holy Terra, it is this point where we of the Holy Writ believe the sanctity of the art of writing begins the inevitable slide into corruption. You claim that the spread of information can harm no one. At the recent birthday celebrations of Lady Edaine you pointed out, quite forcefully, that the mere expression of an idea could not possibly be baneful to the proper social order. You also postulated, with equal vigor, that during the times when man produced the most plentiful forms of communication, his achievements, especially in the areas of invention and the sciences, increased manifold. Truly, if life was solely measured by the material things man produced, then that would have been a glorious time. And through this fallacy, the idea behind mass media is seductive, for if something such as mere literacy was such a good idea, why would more of it not be better? Yet, what you fail to perceive is that hand in hand with these so-called achievements comes widespread suffering previously undreamt of in human history. Take, for example, one of the first uses of the Terran printing press. An intellectual of the day, a man named Luther, used it to undermine the pre-reflective church of that era, leading to millennia of factional fighting, wars, and religious intolerance. One man, using the power of mass communication, was able to shake the foundations of his very culture; a culture that never properly recovered. As far as man’s inventiveness, the excesses of the First and Second Republic showed us where that leads: Misery, greed, madness, suicide, and the deaths of millions. Are these the great achievements of which you speak? We must trust that, upon further reflection, you will realize they are not as magnificent as you first perceived. You stated that information can bring only freedom. When you addressed the Citizen’s Council of East Dyrak, you stated that you believed communication technologies offered up the greatest freedom the human race could ever hope for. What a quaint and fanciful notion this is! Luckily, it is also one that can be swiftly and easily laid aside. Following Luther’s upset of the culture of that time, intellectuals soon grasped that there were two simple ways to control the power of this new medium: You could alter the content of the information or its flow. Early despots, eager for power, quickly selected the former — the information’s content, to begin their rise to power. They flooded the minds and souls of their people with the messages they wanted them to hear, and only those messages. Ruthlessly, these leaders suppressed any attempt at the mass production of alternate points of view. They taught their young only the truths they needed to support the state. And with such power in hand, they soon found their empires expanding faster and more efficiently than ever. The idea of “World Wars” became inevitable as one nation’s “truth” competed with another. The flaw in this thinking is that inevitably, people will come up with alternate means to publish their own vision, their own idea of truth. These misguided people are willing to put their lives, and the lives of countless others, at risk to mass-produce this “truth” and the resulting confusion “tainted” and destabilized the despot’s ordered world. After several spectacular failures, later despots of that era veered away from content control and segued into altering the information’s flow. To put it simply, they discovered that in order to control information, you do not have to manipulate its every word. Merely, be the loudest “voice” among many. On one hand, they produced entertainments designed to numb the mind and produce a spiritual malaise. On the other, they had a set of linked media outlets producing variants on the same story (the one they wanted their citizens to hear) and downplayed any other versions of the truth as “unreliable.” The plutocracies behind the First Republic were masters of this. They invented technologies that could predict and corrupt human behaviors, prying into human minds and then locking them into an endless cycle of making products and buying products. Communication was absolutely free but rigidly monitored. While you could say anything, you were only rewarded for those things that promoted the status quo. Humanity, as a whole, fell in line like cattle at a slaughterhouse and only found freedom from this cycle by the fortuitous discovery of the jumpgate and the worlds that lay beyond. You said that mass communication links humanity to one another. I recall when you defended your beliefs at the Brandelien Auditorium in Miletian Square. You clearly conveyed the idea that the media’s central purpose was to keep an enlightened humanity informed and connected. Would that such a premise were true! The Church would then be in the forefront of the media world, much like the pre-reflective churches of old Terra. The real truth of the matter, however, was laid bare in the pseudo-Utopian ideals of the Second Republic. The Diaspora wrested the media’s control over the heart of humanity and each planet had proceeded on at its own pace. Then came the Second Republic, dedicated to “re-uniting” the lost children of Terra. They promised freedoms and security within a new framework, a government dedicated to peace, justice, and the Terran way. And to secure this reality, they used the media. Planets like the now-lost world of Lamorak produced informational magic-lantern shows and phantasms dedicated to education. Throughout Human Space these products were shipped to every corner of the Universe and it was throughout Human Space that this lie of media was finally revealed. The heart of man has not much changed since his creation on Holy Terra a million years ago. That heart responds to that what can be seen and touched and felt. It does not matter that the mind of man tells him that what he is seeing, touching, or feeling is not real. To be more specific, in deference to your sharp mind, baron, instant communication creates the illusion that things that happen outside of your domain are important to you. Untold generations watched as people were murdered, disasters played out, and villains were caught. So enraptured were they by these reports, they paid less and less attention to their own homes. These watchers became increasingly paranoid despite living in paradise, because crime was reported to be “up.” Alternately, burnt out by too much cynicism, they ignored even the worst excesses of humanity among their own, letting neighborhood rapists, molesters, and career criminals go unpunished because they were too concerned with the interstellar news to pay attention to their immediate surroundings. The fading of the suns proved once and for all the danger of media. It was apparent to all that there was a universal problem. But as some began to broadcast possible solutions, they found themselves inundated with those desperate to reach them. The Welfare Nexus collapsed and the barbarians moved in, governments fell as people anticipated the end — even if they themselves were not in imminent danger! The remnants of the Second Republic found themselves resorting to First Republic technologies and sometimes even cruder propaganda to restore control, but it was too late. You thought that a restored media would lead to a restored humanity. It is a comforting thought, to some, and we understand that, to pray for the glories of the past. But know this, Lord Powell — as the star of Emperor Alexius and the Church rises, so do the hopes of humanity. Not only the physical chains of the Republic’s legacy must be overthrown but also the confines of its ideological legacy. Abandon your pulpit and let the masses concentrate on what is truly important — faith and the world directly around them. Let those who labor under the Privilege of Martyrs be the sole arbitrators of the dangers mankind has wroth. May this epistle and your faith in the One, the mighty Flame of the Pancreator, bring you revelation and bring you peace. Sincerely, Father Sanctus Fadind Suns RPG Sourcebook - Arcane Technology - Communications (Comment on this)
Friday, September 10th, 2010
1:35 pm	Самотраки Самотраки е по-малък от Тасос, но изглежда не по-малко внушително от него. От Дарданелите до Атон, неговите 1611м. се открояват ясно и от древността са служили за безпогрешен ориентир на мореплавателите. Самият остров е населен още от праисторически времена, въпреки че освен вода от многобройните рекички и дървесина (почти несъществуваща в наши дни), не е имало какво да предложи на немногобройните си обитатели. Островът се доминира от планината Саос, като само западната му част предлага равнинно-хълмист терен. Повечето селища са съсредоточени там, както и по тясната северна крайбрежна ивица. И докато първите обитатели на острова са предпочитали по-закътаната югозападна част на острова, то гръцките колонисти издигат своя град на края на последното разклонение на планината. За самият град не се знае много, повече иманярско и археологическо внимание е отделяно от десетилетия на долепеното до него Светилище. Именно с това Светилище е известен острова до края на Античността. Извън иманярските напъни, систематически разкопки на Светилището, започват малко преди Втората световна война, прекъсвани от опустошителните набези на местното население, което разглежда Светилището като източник на строителен материал, и няколкогодишната българска окупация, когато скучаещите български морски пехотинци, извършват доста поразии върху останките. В крайна сметка, разкопките продължават и днес, но вече археологически интерес предизвикват и останалите обекти на острова. Навсякъде из него са пръснати изоставени църкви, светилища, останки от праисторически селища, няколко византийски и генеузки укрепителни съоръжения. Като изключим последните, останалото тепърва ще се проучва в бъдеще. Иначе от гледна точка на масовия туризъм островът има две слаби места - има само един отдалечен пясъчен плаж на южното крайбрежие (а всички останали плажове са каменни) и не разполага със значителна туристическа инфраструктура. Извън античното светилище, минералните бани на Терма и живописната амфитеатрална "столица" на острова - Хора (буквално, централното селище), няма и нещо, което би заинтригувало незапознатия масов турист. Покрай северния път са пръснати къмпинги, а планината е сравнително добре опасана с пътеки, които са даже и обозначени в по-голямата си част, макар че са по-често използвани от вездесъщите обитатели на острова - козите, отколкото от немногобройните планинари. Самото изкачване на планината представлява, в зависимост от формата на туристите и избрания маршрут за щурмуване, пет до десет часово пръхтене по стръмен скалист склон с невероятна гледка, ако имат редкия късмет, планината да не е забулена в облаци. Ние лично я катерихме по стандартния маршрут откъм Терма, който има приемуществото да е най-краткия, да минава значително време през гора, т.е. на сянка, да разполага с водоизточници и недостатъка да е много стръмен и на моменти пътеката да минава през каменни реки, сипеи и прочее. Отне ни почти шест часа катерене до билото, а слизането по ронливия склон си е действително изпитание за колената. На всичкото отгоре на връщане, следвайки чинно табелките Е6, объркахме леко пътя и излязохме на Терма, почти на смрачаване. За тези, които не желаят да си причиняват такива екстремни изживявания, подходящи маршрути за разходка са водопадите Фониас (има катерене, ама е малко) и акрополът на Хора (да не се бърка с венецианско-генеузката крепост на скалите в единия край на Хора - имам предвид отсрещния хълм, където е бил акрополът на първите обитатели на острова и където днес има хелипорт на военните). Що се отнася до достъпността на острова - за разлика от миналото, този сезон (2010) фериботи има само от Дедеагач, така де Александруполис. Лятното разписание е горе-долу по два на ден. Есенното по един, с изключение на уикендите. Всички фериботи спират в Камариотица, на западния край на острова, второто по големина селище след Хора. (Comment on this)
Friday, June 11th, 2010
11:38 am	Vivaz След пет години вярна служба стария телефон К750 почна да дава фира. Затова дълго отлаганата смяна на телефона се състоя и си взех Sony Ericsson Vivaz. Първите ми впечатления са за готино, но доста крехко телефонче. Прави впечатляващо видео (HD - http://www.facebook.com/video/video.php?v=448171167737&ref=mf ), нелоши снимки, вади приличен звук на слушалки, но има и доста други функции, като например GPS-a, които тепърва ще разучавам. Недостатъци - няма копче Play/Pause отстрани на телефона, а с това на К750 бях свикнал, като доста удобно. Няма и прекрасната функция на фенер на стария телефон. Трябва да свикна и със Симбиана като ОС с приложенията във фонов режим и т.н. Намерих си калъфче и протектори за телефона, което се оказа сложничка задачка, остана само да ги закупя и сложа. Настана време да се погрижа и за Фиатчето. Ауто Италия ми дадоха карта за отстъпка като редовен клиент ( :))) ) и аз най-накрая се реших да си купя фар за мъгла, за да заменя счупения и пълен с вода десен такъв, както и амортисьорче за багажника, който пада като гилотина от едно известно време. Междувременно една вечер установих, че акумулатора се бе изтощил изцяло. Доста се притесних, защото е нов и нямаше видима причина да е паднал. После се оказа, че алармата се е била включвала цяла нощ, но в подземния гараж кой да я чуе. И досега не мога да разбера със сигурност какво я е задействало - нямаше забравено нищо включено? Както и да е - купих си зарядно и даже и стартерно устройство. Заредих акумулатора, сънувах оловни изпарения (за първи път го правех все пак) и на сутринта почнах обиколка из сервизите (Ауто Италия за проверка на ел. инсталацията и гаранционния на сервиза, за проверка на акумулатора). Да се надяваме, че повече такива изпълнения няма да има. (1 Comment |Comment on this)
Monday, May 31st, 2010
10:22 am	Бяла Река За трите дни покрай 24 май бяхме на автомобилна екскурзия из Родопите около Ивайловград. Първият ден посетихме последователно Александровската гробница или по-точно копието и в изградения до нея Музеен център. Самото музейче е доста прилично направено, въпреки че към копието на гробницата може да се направят някои забележки. Оттам по GPS-а директно се отправихме към Вила Армира. В Ивайловград на бензиностанцията на Петрол, където спряхме да заредим, направих голяма глупост - сипах около 5 литра дизел във Фиатчето, преди да се усетя, че синьото огънче на колонката е по-голямо от обичайното на 96 на Петрол. Напълнихме Фиатчето до горе с бензин (ще рече всичките 37 литра на резервоара) и с трепет запалих. През следващите дни, където видех бензиностанция на Петрол спирах да допълвам догоре резервоара и да разреждам дизела. За мое учудване и облекчение колата си вървеше и като изключим, че от време на време губеше мощност и миришеше лошо, не ме остави. Друг проблем се оказа, че батерията на дистанционното на алармата ми се беше изтощила и трите дни колата си стоя отключена. Добре, че в района няма кой да ти я открадне! Самата Вила Армира се оказа, че е частично възстановена по проект на община Ивайловград и вече не е онзи жалък и разграбен обект от близкото минало. Общината в момента подготвя втори проект, за да довърши започнатото. Като цяло направеното е доста добро начало! На Вила Армира ни пое местен човек, който ни закара до къщата, където щяхме да спим първата вечер. Така наречената Смокинева къща http://www.fighouse.com/ е място, което горещо препоръчвам на всички. Разтоварихме багажите и поехме на юг по течението на реката да разглеждаме селцата. Тъмнината ни свари на разходка на самата граница малко над Горно Луково. Вторият ден беше посветен на Меандрите на Бяла река, но първо сутринта видяхме затрупаната могила до с. Свирачи. После по-голямата част от групата направи дълга разходка по Бяла река. ОБядвахме отново на къщата, натоварихме багажа и се понесохме към местото за нощувка за втория ден - на палатки край реката до село Гугутка. Там за първи път газих с Фиатчето река и също така сефтосах палатката, която бях купил преди време. Третият ден сутринта се качихме на крепостта до с. Гугутка. Добре, че предната вечер Стефчо и Петя се бяха разходили и бяха я намерили, защото пътя до нея не е обозначен. Самата крепост е прилично запазена, макар и непроучвана и обрасла. Времето обаче започна да се разваля и на обратния път минахме през доста дъжд. Спряхме да хапнем след известно лутане из Кърджали на понтоните на язовира и оттам полузаспали се понесохме към София, където пристигнахме към десет вечерта. Снимки: http://www.bgalbum.com/thumbnails.php?album=12850 (Comment on this)
Saturday, May 15th, 2010
10:37 am	Черна гора и Хърватска Ден 1: Ранно тръгване в 4:00. Някак си успях да побера багажа в две раници - моята малка раничка и средната раница, която си купих от новия квартален мол. Преминахме без особени инциденти Сърбия и през Нови Пазар, покрай границата с Косово се озоваваме в Черна гора. Оттам поехме на север към каньона на Тара. Мостът на Тара действително е впечатляващ, както и самия каньон. Крайната спирка за деня е Жабляк, където след кратка разходка из Националния парк Дурмитор и по-специално до Черното езеро и известно лутане след това открихме къщата, където преспахме. Естествено никакъв връх не изкачихме на следващия ден - първо планината още беше снежна и второ - не бяхме взели поради липса на място екипировка. Дурмитор като планина ще остане за следваща екскурзия. Ден 2: Черна гора е много приятно местенце. Като стандарт на живот и атмосфера ме връща около 15 години назад в нашите първи години на т.нар. "преход". Хората са приятни, макар и не особено предприемчиви. За малките си размери, Черна гора предлага изключително разнообразие - от дивите и красиви планини, където някога е оцеляла тяхната държава, през равнинните райони, където са оставяли своя отпечатък различните завоеватели, до крайбрежните градчета, обърнати към морето и със своя собствена история, почти изцяло различна от тази на вътрешността. Този ден програмата беше наситена - сутринта се изкачихме с колата до място, разкриващо невероятна гледка към каньона на Тара, после се изнесохме към скалния манастир Острог. До Острог пътят е хммм...."живописен", освен това трафикът по него е голям за Черногорските стандарти. Слава богу черногорците карат сравнително разумно. Самият манастир е красива бяла сграда, вкопана в скалите, преживявала пожари, обсади и прочее. По известност и брой посетители е местния еквивалент на Рилския манастир, макар и да не е толкова голям. Пътят ни продължи през Подгорица и Цетине, откъдето се изкачихме на Мавзолея на Ньоегош в Националния парк Ловчен. Самият мавзолей не е нещо особено, но мястото е уникално като гледка към над една трета от Черна гора, вкл. Которския залив. Денят приключи с разходка из Цетине. За жалост вече беше късно и забележителностите не работеха. Самото Цетине е малко, приятно и тихо селище и се обхожда за час, но за някои неща ме е яд, че не успях да разгледам, като например голямата релефна карта на Черна гора, направена от скучаещите австрийски офицери през войната. В Цетине спахме в много готина вила с много живинки в нея - куче и много котки, включително една с котенце. Ден 3: Започнахме спускането към крайбрежието. Първа цел - Свети Стефан. Макар че имахме предварително информация, че е затворен пак се поразочаровахме - пътят за него е през курортните комплекси, самият мост за него беше в ремонт, но все пак направихме някакви снимки отдалеч. Оттам в Будва. Там като изключим малкия стар град няма много за гледане. Виж Котор е друга бира. Градът страшно ми хареса, особено крепостта, виеща се нагоре по планината. Живописен е меко казано за Котор и неговия залив. По фиорда стигнахме границата и оттам в Дубровник. Ден 4: Дубровник. Къщата в стария град, която бяхме наели, е чудесна. Единственият и недостатък е, че сутрин туристите стичащи се към града, те будят с тропането си по каменните улички, защото е разположена близо до единия вход на крепостта. Дубровник е позаличил доста от следите от войната. Почти всичко, разрушено от снарядите, вече е възстановено. За самата република Рагуза, за славната и история на търговски посредник, съперник на Венеция на Балканите и независима държава, векове наред просъществувала в сянката на Османската империя, е писано много. Целият ден посветихме на Дубровник - на разходка по стената, из уличките, в църквите, манастирите и фортовете. Не успях да се разходя с лодка и да посетя остров Локрум. Ден 5: С колата се отправихме на север - посетихме Стон с неговата крепост опасваща хълма и остров Корчула, откъдето се твърди че е Марко Поло. За първи път времето се поразвали и дори ни валя дъжд. Ден 6: Много наситен ден. Последователно пропътувахме до Клис, планинската крепост до Сплит, самия Сплит с неговия дворец на Диоклециан, Трогир, с неговия защитен от Юнеско стар град, Шибеник, където вечеряхме и накрая по магистралата до Задар, където преспахме. Времето беше отново чудесно. ДЕн 7: Лежерно уж...Задар, разходка из него, плаж за някои, оттам следвайки облаците, предвестник за развалящото се време се отправихме към вътрешността на Хърватска към Плитвишките езера. Вечерта спахме на една къща из селцата около езерата Ден 8: Дъжд. Езерата са невероятни. Направихме една няколкочасова разходка из тях. Оттам вечерта пристигнахме в Загреб. Имахме време колкото една разходка из града, който прави впечатление на доста по-подредено и чисто място от София. А техните най-стари трамваи са като нашите най-модерни. А най-модерните им са като тези в Западноевропейските градове. Забавно е иначе, че системата им за таксуване е със същите апарати като при нас - вероятно отново същите чехи са им я правили. В крайна сметка пак всичко беше затворено и като изключиме катедралите, не влязохме никъде. Ден 9: Обратно. Много магистрала. Даже и аз покарах няколкостотин километра. Първи стъпки на кола с автоматични скорости. Не е лошо - все повече се замислям за такава скоростна кутия за следващия ми автомобил. (Comment on this)
Friday, April 30th, 2010
1:51 pm	Нещо старо, но златно - из Дневникът на едно евро в БГ "За да се явим, трябваше да подготвим някои документи: че наистина сме европейска валута, че монетите са доказано кръгли, а банкнотите – доказано правоъгълни, като това се подкрепя с референции от поне три страни на три различни континента с изключение на Европа, но и без Южна Америка и задължително с Антарктида. Всички хора, изобразени върху нас, трябваше да бъдат сертифицирани експерти, а изобразените сгради и най-вече традиционните мостове по банкнотите трябваше да са редовно пуснати в експлоатация, което се доказваше посредством акт 16. През последните три години всяко евро трябваше да е участвало в заплатата на трима висши европейски чиновници и да е било част от финансирането на поне 7 европейски проекта в България, същите като този, който още не е обявен, но за да бъде обявен, трябва да отговори на условието, че ще бъде пръв по рода си и преди него никой никога и никъде не е правил подобен проект. " http://sulla.log.bg/article.php?article_id=39798 (Comment on this)
Tuesday, April 6th, 2010
4:28 pm	Северна Гърция 6 април - каньона на р. Драматица (Ангиста) - много красиво местенце, пещерата Алистрати - също много красива пещера с фантастични скални образувания, липсва гид на български, въпреки че местните са се постарали и са превели гръцката брошура на български (http://www.alistraticave.gr/), пещерата Ангитис - за съжаление през пролетта - запълнена с вода, почти до самия вход. Пропуснати обекти - Сидирокастро, пещерата Маара. Късно вечерта - пристигнахме в Тасос. Вилата - http://www.shop-ellas.com/members/a00001/ , не лошо местенце, с чудесна градина и изглед към Лименас. Вечерта - кръчма. 7 април - обиколка на Лименас за непосетилите, включително изкачване на амфитеатъра, акропола и храма. Обяд - кръчма в центъра при адаша, дядо Димитри, който добре се оправя на англо-български с българските туристи и готви прилично. Вечерта - задължителната програма с църква, но без кръчма. 8 април - обиколка на острова, вкл. Paradise Beach, Алики, манастира "Свети Архангел Михаил" (този път допускащ посетители - ура!, за съжаление е забранено да се снима вътре, а гледката към заливите си струва), Теологос (кръчма, мързели....), развалините на немската фабрика Металия и обратно в Тасос (кръчма - вечерта) 9 април - Кавала (мързелива обиколка на стария град), Филипи (друг пропуск от миналата ми обиколка, този път разгледах подробно античния град, даже се качих на акропола, пътеката е от затворения за реставрация музей (пак ще има следващ път ;p), вие се нагоре до самия рид, част от кулите са сравнително добре запазени, вкл. стълбището на едната, гледката е все едно от самолет :) ) Снимки: http://bgalbum.com/thumbnails.php?album=12816 (Comment on this)
Tuesday, January 12th, 2010
3:20 pm	Малта Като за малък архипелаг от едва около 300 квадратни километра, лишен от всякакви природни ресурси, освен варовик (разбирай камъни), Малта представлява един по-голям (Малта), един по-малък (Гозо) и двадесетина много малки острова с над 400 000 население и още десетки хиляди туристи лятото, който въпреки всичко изброено представлява един от най-красивите средиземноморски острови с удивително разнообразие от туристически забележителности. Островите са заселени някъде около 5-тото хилядолетие преди новата ера, първите заселници, дошли на салове от близката Сицилия създават една обвита в мистерии мегалитна култура (то не са теории за Атлантида, извънземни и прочее обичайни истории). За нея неизвестните са повече от отговорите, но тя оставя в наследство каменни светилища, изградени от големи каменни блокове по 10-15 тона, чиито хилядолетни останки са разпръснати из Малта и Гозо. Може би най-впечатляващ от тях е подземния комплекс от катакомби, известен като Hypogeum. Тази култура изчезва около 2500 години преди новата ера. Впоследствие островите са отново заселени и са последователно финикийски търговски пост, картагенска флотска база и римска муниципия. Някъде около 60г. след новата ера, както зубрят местните ученици, Свети Павел на път за своя процес в Рим, претърпява корабокрушение на острова и за няколкото месеца прекарани там успява да покръсти значителна част от населението. Всъщност християнството пуска толкова дълбоки корени на острова, че когато през 870 арабите превземат острова от Византия, за двата века свое управление те не успяват да го изкоренят. Арабите обаче оставят след себе си в наследство своя език. И до наши дни малтийският е смесица от две трети арабски и една трета италиански с множество испански, френски и най-вече английски заемки. Освен това на острова практически всички говорят английски, а една огромна част и италиански. Арабите на свой ред в края на 11 век са изхвърлени от островите от нови завоеватели - норманите и тяхното Сицилианско кралство, които превръщат островите в графство. Някъде по това време се заражда и малтийската артистокрация, която обаче никога не наброява повече от 20-на фамилии. Островът е прехвърлян от ръце в ръце между различни средновековни кралства, докато през четиринадесети век те не попадат във владение на Арагон и оттам към испанската корона. Тихият провинциален живот на островите, нарушаван от време на време от някой пиратски рейд, свършва през 1530, когато Карл I ги дарява на ордена на йоанитите хоспиталиери. Може би най-известния рицарски орден след тамплиерите, Йоанитите са основани през 11 век като орден грижещ се за болните в Светите земи. Бързо милитаризиран, през петнадесети век орденът, макар че наброява едва няколкостотин човека, представлява най-страшната пиратска сила в Източното Средиземноморие. От своята база в Родос те тероризират корабоплаването до такава степен, че предизвикват Османската империя през 1522 с големи усилия да ги изгони оттам. След няколкогодишно скитане те получават Малта като база от Карл I. Отначало рицарите не са особено доволни от получения дар - неплодородни острови, заселени предимно с бедно население, говорещо лош арабски, практически неукрепени, но с прекрасни пристанища и разположени идеално спрямо търговските пътища на стремящата се към господство в Средиземноморието Османска империя. Йоанитите се заселват в пристанищния район на острова - Биргу, укрепяват го и се заемат с познатите си дела. Скоро те пак постигат такива успехи в своята пиратска дейност, че отново стават обект на внимание на Османската империя. През 1565г. османците се опитват да превземат Малта, но са отхвърлени. Въпреки това страхът от нова османска инвазия кара йоанитите, които не страдат от липса на финансови средства, през следващите два века да превърнат острова в образец на европейското фортификационно изкуство. Островите са превърнати в една огромна крепост, чието монументално строителство личи и до днес. Постепенно обаче орденът запада и през 1798г. не оказва никаква съпротива, когато Наполеон на път за Египет превзема Малта. Френските революционни идеи и особено практиката на ограбване на църквите обаче предизвикват консервативното местно население след няколко месеца да възстане и с помощта на британския флот да изгони френския гарнизон. От 1814г. Малта е британска колония и през деветнадесети век с откриването на Суецкия канал важна база на Средиземноморския флот на империята. Практически цялата икономика на островите от онова време зависи от огромната флотска база на острова. Именно тя е и причината островът през Втората световна война да придобие съмнителната слава да бъде едно от най-бомбардираните места през войната. Въпреки че Мусолини разглежда островите и тяхното население като изконно италиански и по едно негово изказване, ще ги бомбардира само с цветя, през 1945г. островът след четири години почти непрестанни бомбардировки е в руини. И макар че англичаните дават серозни суми за възстановяването му, движението за независимост се засилва и през 1964г. такава е получена. Въпреки това английското влияние си остава видимо и днес - и в карането от лявата страна (въобще карането на кола в Малта, ако не си местен и запознат с хилядите улички, кръгови движения и липса на паркоместа, е много лоша идея) и в електрическата мрежа от 110 волта и в тълпите британски пенсионери, избрали Малта за свой втори дом. Любопитна е и системата на обществен транспорт. В миналото в Малта е имало и влак, по-точно една линия, но тя през двадесети век е изместена от изключително ефективната система на автобусния транспорт. Всъщност малтийската автобусна система, представлява работещ музей на британския автобусен транспорт, където могат да се срещнат работещи варианти на Бедфорди и Лейланди, в сравнение с които нашите Чавдари от миналото са направо модерни автобуси. Най-любопитното е, че тези музейни експонати продължават да се експлоатират едновременно с напълно модерни автобуси, като немските МАН. Мрежата на автобусите, започваща от терминала пред входа на Валета, покрива изцяло двата основни острова и най-вече т.нар. пристанищен район, където множеството градчета около основните две пристанища с техните многобройни заливи са се слели в един гъсто населен островен метрополис, който покрива една трета от острова и където живее по-голямата част от населението. Горе-долу в средата на острова на хълм, откъдето се вижда почит целия остров, се намира средновековната столица Рабат със своята укрепена част Мдина. На северозапад плътността на заселване и застрояване на курортите постепенно намалява, а на запад е и "планинско" - хълмистата част на острова с най-високата точка от 202 метра. На север е вторият основен остров - Гозо, значително по-слабо заселен и тих, със своя собствена столица - Виктория и диалект, понякога не съвсем разбираем за малтийците. По средата на фериботната линия, която ги свързва, лежи Комино, див остров с невероятна красота, лятото пълен с посещаващи туристи, а зимата оставен само на ветровете и постоянното си население от 4 човека. Плажовете в Малта са предимно каменисти, но в по-дивите части има и пясъчни. Икономиката е туризъм, фармацевтика, електроника и филмова база (в Малта са снимани Троя, Гладиатор, Мюнхен и редица други филми от последните години). Като цяло островът заслужава поне седмица за разглеждане. Пристанищния район със столицата си Валета и съседните градчета - историческите като Биргу или курортните шопинг центрове като Слиема и Сейнт Джулиън изискват поне 3-4 дни за да бъдат обиколени. Един ден отнема спокойното разглеждане на Рабат и Мдина. Южната част на острова със своите светилища и рибарски селища, както и западния бряг отнемат също ден, като най-удобната форма за транспорт до тях са туристическите двуетажни автобуси, които ги обикалят и на които с еднодневен билет можеш да слизаш и да се качваш, когато решиш (да не се бъркат с подобните двуетажни автобуси, които тръгват от същото място в Слиема и покриват почти същия маршрут, но са с гид и по определена фиксирана програма). Фериботът до Гозо те пренася в един доста по-различен свят - тих остров, с едно-единствено по-голямо селище в центъра на острова - Виктория и феноменални гледки по крайбрежието. Комино е достъпен (макар че това е спорно, защото лятото на снимките с туристите островът прилича на колония от пингвини ;) ) само през лятото, когато множеството фирми правят круизи с лодки и яхти както дотам, така и еднодневни около Малта и дори до близката Сицилия. Ако желаеш от пристанището или летището на разположение има дори и възможност да облетиш островите с хидроплан, хеликоптер или лек самолет. Въобще малтийците използват туристическия ресурс на острова почти на 100% без обаче да допускат крайностите на застрояването на Испания например. Освен това имат похвалната инициатива с редица фондации и музеи да развиват проектна дейност и да възстановяват традиции като например церемонията по салютирането с оръдие всеки ден в 12 часа от Валета или въстановяването на редица исторически места. Точно обратното на нашето отношение, видно тук: http://www.youtube.com/watch?v=HUG5d5cX2Io Еър Малта лети от София до Малта всеки понеделник и четвъртък. Малката подробност е, че това всъщност е полет от Малта до Истанбул, който на обратния път от Истанбул каца в София. Удобно на отиване, това е много досадно на връщане, тъй като летището Ататюрк на Истанбул често е причина за доста чакане. Снимки: http://www.bgalbum.com/thumbnails.php?album=12759 (Comment on this)
Wednesday, January 6th, 2010
10:16 pm	Софийски градски зимен хумор “Това е конспирация – в София не пада сняг през януари” “Ако видиш снегорин, намисли си желание.” "Нека приемаме със смирение природните бедствия" "За положените усилия на администрацията давам добра оценка, а за резултатите не мога да кажа" “Като падне сняг и любимото занимание на българина е да се тюхка и да плюе що не бил изчистен от улиците… Прогнозата за утре е 9 градуса - най-глупавото изразходване на няколко милиона лева е днес да се чисти сняг, който така или иначе утре ще се стопи!” (Comment on this)
Friday, November 6th, 2009
10:40 am	Losing sleep Изтъркoлиха се още два месеца. Някак си в тичането между работата, командировките и устройването на ежедневието (битовизми всякакви) в апартамента, боледуванията и прочее времето все не ми достига. Къде отиде онази организация на времето от миналото и увереност, когато имах време за всичко или поне така ми се струваше? Кога за последно съм седял и се чудел какво да правя, а не какво да направя по-напред? Къде остана желанието, онова детското в мен, да правя по нещо ново и непознатото да ме привлича? Напоследък всичко някак си става насила, без желание, по инерция или както му се казва там. Крайно време е май отново за промяна на перспективата - между ежедневните проблеми май съм позабравил да живея. (Comment on this)
Saturday, September 12th, 2009
9:12 pm	Есен Дойде краят на лятото и отпуската е вече само хубав спомен. Както си е наследената традиция от ФАР, есента е най-интензивния сезон за работа, не за друго, ами защото вече няма накъде да се отлага повече :p В тази връзка се очертават ред командировки и обучения. Слава богу поне сагата с апартамента следва да приключи този понеделник, когато ще ми монтират лампите и всичко ще е готово. Ама наистина :p (Comment on this)
Sunday, August 30th, 2009
11:18 pm	Inglorious Basterds Гледах го тази вечер. Останах със смесени чувства. Има както невероятни попадения като диалога на места, препратките към други филми, книги и събития и актьорската игра (Кристоф Валц е действително брилянтен!), така и откровени простотии като финалните сцени например. И все пак филмът като ирония на налаганите с десетилетия филмови стереотипи е хубаво попадение, макар и да минава на няколко пъти границата на добрия вкус. (Comment on this)
Tuesday, August 11th, 2009
10:14 am	Тасос Първата част на отпуската изкарах на Тасос. "Зеленият" остров след няколко сериозни горски пожара в последните двадесетина години вече не е толкова зелен, но въпреки всичко си остава красиво място. Има си плажове, обичайната смесица от планински и крейбрежни селища (при гръцките острови характерно е, че селищата им са мобилни с времето. Понеже често са минавали от едно владение към друго и още по-често разграбвани, първоначалното местоположение на селищата винаги е във вътрешността на острова и може да се разпознае по местоположението на църквата със същото име като селото. Постепенно с успокояването на положението през деветнадесети век селото започва да се мести към брега и в наши дни обичайно е вече да има две селища - едното във вътрешността, което е по-малко и по-автентично и другото на брега, обикновенно наричано "Скала.... ", което буквално означава "пристанището на...."), исторически забележителности и планина. Златният бек на Тасос е 5-ти век преди новата ера, когато островът е регионална сила в северната част на Егейско море и даже основава няколко колонии на срещуположния бряг. Притиснат да вземе страна в конфликта между Атина и Спарта, Тасос е превзет и разграбен неколкократно от двете воюващи страни и запада. В римско време е дълбока провинция, известна предимно с добива на мрамор. Следват византийци, генуезци и турци. Даже България е владяла острова четири години между 1941 и 1944, време за което гърците по разбираеми причини не си спомнят с добри чувства. До Тасос пътувах със София Тур. За агенцията имаше доста негативни отзиви в интернет, но като цяло бяха ОК. Хотелът в който ме настаниха беше двузвезден в Лименас (или Тасос таун, както още е известен), приличен и сравнително добре поддържан. Да си в Лименас има един недостатък - градския плаж (който е чист, със спасител, но фрашкан до козирката с плажуващи) и две предимства - имаш достатъчно време да разгледаш града, построен буквално до и върху античния град и да използваш транспортната мрежа на острова. Тасос има много добра автобусна мрежа, чиито автобуси достигат повечето селища на острова и са най-начесто по крайбрежния околовръстен път - приблизително на всеки час. Моята програма за острова беше разделена приблизително така - половин ден за Кавала (закъдето от Лименас ходи комета за 35 минути - т.нар. летящ делфин, другите варианти са ферибота до Керамоти и оттам рейс или рейс до Скала Принос и оттам ферибот. Кавала ми хареса - градът има определен чар, особено стария им квартал около крепостта и акведукта.), един ден за изкачване на планината (най-висок връх - Ипсарион - 1206м. Тасос е доста прилична дестинация за планински туризъм - планината е опасана с пътеки, горе има хижа, вярно не работеща, но гръцкото алпийско общество поддържа пътеките сравнително добре маркирани. Не знам защо от българска страна не се организират изкачвания на върха извън сезона - примерно май или септември - гледките отгоре са чудесни) и посещение на планинските селца (до едното от които - Кастро - не води асвалтов път), един ден за обиколка на острова с рент-а-кар и останалото време - плаж. Като за една седмица - достатъно наситена програма. Не успях да избродя цялата планина, не стигнах и до съседния остров - Самотраки, не посетих и Филипи. Явно ще е вечния "друг път". Снимки: http://bgalbum.com/thumbnails.php?album=12652 (1 Comment |Comment on this)
Monday, July 27th, 2009
4:46 pm	Юли Даа...остана само една седмица до отпуската. Една седмица мързелуване на Тасос и една в Белгия за обиколки в стил японски турист :) От една седмица се пренесох в апартамента, който още е в тестови режим. Един по един уредите влизат в експлоатация. Засега само миялната нещо не ще да работи - в сряда ще дойдат да я погледнат. Купих електрониката - ТВ и ДВД, трябва да взема и някоя по-свястна озвучителна система, но не 5+1, защото няма място и смисъл :p Поради размерите на бюрото се наложи да придобия и нов монитор - стария верен CRT Viewsonic явно ще го пенсионираме. Освен това по апартамента още останаха разни работи за купуване - кош за пране, дъска за гладене, сушилник и т.н., така че всеки ден мъкна нататък по нещо след работа. Що се отнася до колата - тя вече е надлежно прибрана в подземния паркинг. От време на време я ползвам, но новата комбинация - половин час пеша дневно и 3-4 спирки с рейс ме устройва повече, да не говорим, че е няколко пъти по-евтина и здравословна от въртенето на волана и късането на нервите по два часа на ден. Пребоядисах по-големите белези по колата, сега остава наесен да и оправя съединителя. А бе честно казано - колата си е необходимост, но най-удобно е да те возят. Ето този уикенд бяхме на Седемте престола на палатки и не открих да ми липсва шофирането :p Снимки от Седемте престола: http://www.facebook.com/album.php?aid=131449&id=782497737&ref=nf Тази вечер ще ги кача и в BgAlbum, който пак е на линия след двуседмично отсъствие - надявам се този път за по-дълго време :p (Comment on this)
Wednesday, July 8th, 2009
9:32 pm	Дневна Тази седмица доставиха и последните мебели за дневната. Остана да: - си купя телевизор - си купя стол за бюрото - да си пусна кабела и нета - да оправя осветлението и най-спешно - това в банята - да се допренеса (малко остана уж). Понеже BgAlbum вече втора седмица не бачка, пък така или иначе вече си направих профил във FB - снимките този път са качени там: http://www.facebook.com/album.php?aid=125969&id=782497737&ref=nf (Comment on this)
Friday, June 26th, 2009
10:20 pm	Форумци Колко форумци са нужни... ...да сменят една електрическа крушка? (По мотиви на стария виц "Колко милиционери са нужни да сменят една крушка?") 1 да я смени и да пусне мнение във форума, че крушката е сменена. 14 да споделят своя опит със смяна на крушки. 7 да предупредят за опасностите, свързани със смяната на ел. крушки. 1 да премести темата в раздел "Осветление" 1 да я премести от там в раздел "Електричество" 7 да посочат граматичните грешки и да критикуват употребата на латиница вместо кирилица. 5 да наругаят радетелите за ортография и кирилица. 3 да посочат граматическите грешки в горните ругателни мнения. 6 да започнат спор дали правилното е "крушка" или "лампа". 6 да обявят горния спор относно правилната номенклатура за глупав и безсмислен. 2 професионалисти от осветителната индустрия да информират спорещите, че правилното е "лампа с нажежаема спирала (ЛНС)". 15 да обявят термина "ЛНС" за изкуствен и снобски, а "крушка" за всенародно приет и разбираем. 19 да напишат, че темата не е за номенклатурата и терминологията и да подканят спорещите да си отворят друга тема за термините. 11 да защитят спора за номенклатурата & терминологията, посочвайки, че тъй като всички тук сменят крушки, мястото на дискусията е в тази тема. 36 да започнат дискусия относно методите за смяна на крушки, кои са най-добрите крушки и колко са платили за тях миналата седмица на борсата за крушки. 7 да поместят линкове към уебсайтове на продавачи на крушки. 13 да използват бутона "Цитирай", обединявайки всички по-горни мнения и отдолу да напишат "И аз така" плюс 12 емотикона. 5 да обявят, че повече няма да пишат в тази тема поради подигравателното отношение към тяхното схващане за крушките и методите за смяната им. 4 да напишат "Ама това не беше ли обсъждано вече?" 13 да напишат "Не знаеш ли толкова да използваш търсачка, че питаш тук?" 1 да отговори на най-първите мнения една година след като темата е приключила и всичко да започне отначало. (Comment on this)
Tuesday, June 23rd, 2009
12:34 pm	Лято Лятото дойде и аз вече мисля за почивка. Тази година ще гледам да е сериозна, предвид, че миналата година не почивах. Планирам август да си взема три седмици (първите три). Едната ще изкарам на Тасос в мързелуване (даже мисля да не ходя с колата, а с рейс на туристическа фирма), другите две евентуално в Западна Европа на разходка. Апартаментната история върви вече към приключване. Имам вече топла вода (ура!), дойде и холната гарнитура ( http://www.bgalbum.com/displayimage.php?album=12542&pos=12 ). Остават секциите, бюрото и холната маса, да си купя телевизор и да си пусна кабелите за ТВ и нет. А да и лампите после :) Мъкна по един сак книги и дрехи дневно нататък. Вече по-редовно мисля да ходя и на планина. Този уикенд бяхме отново при Федята на Арда. Хората напредват - всяка година имат нови атракции - пътеки, беседки, заслони, пещери и т.н. Построили са пътя до Гърция, даже има вече будка за граничарите. Проучват и възможностите от другата страна границата, където е доста диво. Снимки: http://www.bgalbum.com/thumbnails.php?album=12620 (Comment on this)
Monday, June 8th, 2009
10:17 pm	Северен Джендем Този уикенд, след дълго прекъсване, най-накрая отново бях на планина. В събота потеглихме към Априлци. При Состра, римска крепост, проучена и реставрирана прилично за българските условия, се засякохме с Юлиян и Деси и оттам се изнесохме за Видима. Програмата за деня теоретично включваше разходка до водопада Видимско пръскало (80 метра), включително опит на част от групата да се изкачим отгоре му. В началото висчко тръгна ОК. Оставихме едната кола с част от багажа при ВЕЦ-а, а другата малко по-нагоре и по пътя през лавинния конус стигнахме до площадка с гледка към водопада. Оттам-нататък нагоре пътеки има само в развинтените фантазии на планинарите от клубовете в дир-а. Всъщност извън джунглата от паднали дървета, храсти и камъни, "пътеките" са или местата през които минават дивите животни или пресъхналите каменни корита на потоците. Амбицията обаче си е амбиция и цялата група задрапа нагоре по едно от коритата, водени от смесица от любопитство и глупост. В един момент, след премеждия с падащ камък, сърнички, змии и прочее се оказахме на много красиво и стръмно място, но безумно закъснели във времето. Псувайки и пъшкайки се закатерихме още нагоре към пустото било по камъни и туфи. В един момент успяхме да издрапаме до подножието на билния ръб между Мара Гидик (или на моята карта Русалка) и Ботев. Беше вече доста късно и виждайки пътя за хижа Тъжа се насочихме натам. Взе се решение да се спи на хижата, когато се доберем до нея, въпреки че не бяхме го предвидили и подготвили за това. Другият вариант беше да слизаме по тъмно по екопътеката по рид Турски рът. Слава богу, разумът надделя и след като ударихме на камък във частната вила (бивша хижа?) над Тъжа се смъкнахме до самата хижа Тъжа. Там намерихме огромна компания от хора, гледащи мача с Ирландия. Чочо и Румен ни нагостиха с каквото можаха. Самата хижа е в процес на ремонт и преустройство. Сменена е дограмата, направени са вътрешни тоалетни/бани. В момента правят столовата. Има топла вода и ток от агрегат (водна турбина?). Животинките са младо куче и една мързелива и прехранена котка. Иначе около самата хижа има бая постройки, включително и една конкурентна - т.нар. мандра, която имаше вид на нова сграда. Ядохме каквото имаше, тези които се вредиха и имаха неистово желание и нужда се изкъпаха/измиха, и после се настанихме в стаята. Нощта не беше от най-приятните. Леглата бяха на пружини (ех, казармени спомени), имаше хъркащи и по-важното рано сутринта кислородът в стаята бе на привършване. Затова се излюпихме доста рано и потеглихме наобратно. Заобиколихме Мара Гидик (някои даже го качиха) по пътя и се отклонихме да търсим прословутата екопътека Бунаря-Турски Рът-Мечо Чакало. На запад от Мара Гидик, там където има отклонение на пътя в нищото из клековете тук-таме се забелязват останки от пътека, водеща към Турски рът. Тази пътека догодина вече няма да я има, защото ще е напълно обрасла. И в момента пътеката е обозначена тук-таме с пирамидки и синя маркировка, но е добре очертана само в гората. Проблемът е, че от време на време излиза на полянки, където направо изчезва. Там правилото е, да се търси отново вдясно. Пътеката излиза на поляната на Турски рът или така нареченото Погледно място към Северният джендем. Оттам нататък е по-цивилизована откъм маркировки пътека, която обаче пак на места се губи или е препречена от паднали дървета. След едно стръмно спускане тя води до т.нар. Мечо чакало и оттам по коларски път извежда до пътя за водопада. В София се прибрахме малко преди седем вечерта в неделя. Все пак смогнах да се добера до избирателната секция навреме да гласувам и аз. Снимки: http://www.bgalbum.com/thumbnails.php?album=12603 (1 Comment |Comment on this)
Tuesday, June 2nd, 2009
1:15 pm	Ловеч Миналата седмица бях на командировка до Ловеч. С доста голямо отклонение до Хитрино, до Шумен. Разнасях оферти, бях на отваряне на офертите. В Ловеч спах в един семеен хотел - Оазис (проверката на отзивите за тризвездния хотел Ловеч в центъра ми изправи косите, а четиризвездния Президиум палас е too much като качество и цена) - хареса ми хотелчето. Използвах времето, за да разгледам Ловеч: http://bgalbum.com/thumbnails.php?album=12592 (Comment on this)
Thursday, May 7th, 2009
4:08 pm	Видин - Белоградчик Почивните дни изкарах в следната последователност - 2 дни в София, включително мач и сватба :) и 4 дни в Северозападна България. Посетих Видин, Кулата и Белоградчик. Времето беше прекрасно през цялото време. Видин ми хареса. Градът не е голям, нито е нещо особено, но в него има действително хиляда година история и една спокойна красота. След Освобождението по големина не се е различавал много от София, но днес брои едва 60 хиляди. На връщане минах през Белоградчик, където разгледах на псокойствие крепостта и скалите. За следващият път останаха екопътеките и музеите (затворени of course). Снимки: http://bgalbum.com/thumbnails.php?album=12568 (1 Comment |Comment on this)